Прочетете ощеНе може да е само лошото, винаги трябва да

 
Прочетете още
Не може да е единствено неприятното, постоянно би трябвало да има и нещо положително!

Шести февруари. Понеделник – за всеки от нас друг, по своему противен. Все отново е първият ден от работната седмица. За Стилиана и Ивелина това е елементарен ден в Пловдив, ангажиран с ежедневните задания.

Стилиана Ралева е преподавател по британски език, а преди месеци публично става парамедик. Ивелина Попова пък се занимава с аварийно-спасителна активност, като редом с това дава доброволни смени в незабавния център на пловдивска болница. И двете са преподаватели по първата долекарска помощ. Имат още нещо общо – доброволческата им интензивност в съдружие „ Аварийно избавяне Пловдив “.

„ Всичко стартира към 9 сутринта, когато един мой другар от Англия ми се обади да ме попита дали ще отпътувам за Турция. От него разбрах за тежкото земетресение, блъснало Кахраманмараш. Писах на шефовете си, с цел да освободя графика си. Много общително ме пуснаха и откриха заместител в границите на 30 минути. Обадих се на Георги (бел.ав. Георги Влайков – ръководителят на „ Аварийно избавяне “), с цел да запитвам ще бъда ли потребна на терен. Каза ми, че имат потребност от човек като мен и стремително пристъпихме към дейности “, споделя Стилиана и благодари за гласуваното доверие.

Доста бързо екипите се събрали и тръгнали с подготвеност да оказват помощ на потърпевшите в потребност. Пътували до епицентъра на земетресението в продължение на 32 часа.

„ Една от последните шофьорски смени ги изкарах аз и общо взето, когато пристигнахме беше късно. Бях релативно дезориентирана, само че помня, че първото, което видях, беше една шахта. От нея извираше пръст… Обаче, знаете ли, странното е какъв брой елементарно човек привиква към апокалиптичния пейзаж . Вчера (16 февруари), когато преглеждах фотосите, усетих, че там съм възприемала гледката доста по-различно “, добавя тя.



По време на акцията в южна Турция Ивалина Попова взима отговорността на началник на подекип, зает в локализиране на оживели под руините хора. В „ лек “ екип била и Стилияна Ралева, чиято роля било да търси живи, затиснати всред всичкия бетон. Тяхна задача било да обезпечават медицински грижи за българските избавителни екипи и да ги държат в кондиция. Прекарали седмица на усилени действия в условия, тестване за здравината на духа.

Мисията им завършила на 14 февруари с 31 избавени човешки живота!

Дни след идването и на родна земя, пловдивските спасители стартирали групови лечения, където споделят претърпяното. Едва в този момент те почнали да се осъзнават картините, които очите им са видели – доста от тях разрушително тежки за душeвността на елементарния човек. Ролята на спасители обаче ги пази от травматични прекарвания, споделя Ивелина.

„ Тези хора нямаха потребност от състрадание. Ясно е, че това, което ги сполетя, е безусловно чудовищно. Но те имаха потребност от хора – събрани, стегнати, които знаят по какъв начин да оказват помощ “, споделя Стилияна.



Дамите от избавителния отряд съумели да се държат настрани от тъмнината на нещастието. Всъщност тъгата там родила доста човещина. Питаме къде и по какъв начин са припознали силата на човешкия дух и добрина, а те споделят, че били погълнали всичко в близост:

 „ Имахме едно устройство, с което слушахме дали идват звучи от дълбочините на рухналите здания. То се нуждае от безспорна тишина, с цел да работи. В един от дните, не знам по кое време тъкмо, всичко ми се слива - имаше доста трафик по улицата, коли свистяха наляво и надясно. Имаше скица - в случай че избавител си вдигне ръката, значи е намерил диря – някъде там под руините може би има жив човек. Тогава всички към него подвигаха ръка. Замръзваха. В един миг всичко е изключено, колите стопират и гасят мотори, багери, машини, елементи също. Всеки седи неподвижно до втори знак. Невероятна панорама! “, споделя Ивелина. Тя чествала рождения си ден на терен, търсейки оживели хора. Докато тече обход, отдолу под руините чула тракане. Малко по-късно „ тежките “ екипи извадили оттова двама оживели. „ Никога няма да не помни този подарък “, загатва тя.

В интернационалния лагер, където са били настанени избавителните отряди, не било по-различно. Там стандарти, политически задръжки и етикети не важели:

„ Лагерите на Израел и Иран бяха един до различен. Ние закусвахме заран с македонците. Нашият преводач, който направи чудеса, с цел да работим сполучливо, описа, че украинци и руснаци работят дружно в тим ! “, споделя Стилиана, разказвайки за претърпяното в Турция.



Много значим миг за екипите била мобилизацията, проявена от турските жители в миг на рецесия. Според дамите избавителните отряди по хипотеза влизат в едно характерно положение на душeвността, в което изключват емпатията си, с цел да се запазят по време на задача. Това не е присъщо на потърпевшите. Двете обаче са безапелационни – впечатляваща е била силата на духа и мобилизацията, демонстрирани от турците. Те непрекъснато ги обгрижвали, носели през няколко часа чай и храна. Давали залък от филантропичната помощ, предоставена на тях самите. Все питали от какво имат потребност и с подготвеност съдействали. Изумителен бил броят на младежи, които оставили учене и работа, с цел да подкрепят с преводаческа активност.

„ Едната нощ вечеряхме с локалните. Дадоха ни леща и чай. Тогава говорихме с един дядо, сподели ни – „ Когато ви виждаме, душите ни са нахранени “. Не спираше да ни кани и все повтаряше: „ Когато тук оправим всичко, ще ми дойдете отново на посетители. Имам  една огромна скара, знаете ли каква храна ще ви подготвя “ “, напомня си разгорещено Стилияна и прибавя „ Брутална жадност за живот... “,

В думите им се откроява горделивост, че човешкото в нас е изгубено, забравено. Докато живота ни е сграбчил и ни носи нанякъде, виждаме най-вече отрицателното, протестираме против него. Но когато мъчнотията се случи, като от запас се освобождава мощна вълна „ човещина “  (тази дума двете я загатнаха десетки пъти).

А в случай че би трябвало да сглобя в едно изречение късите послания, които смелите дами насочиха към пловдивчани, ще звучи по този начин – „ Бъдете положителни “, тъй като „ Винаги има смисъл “.





 

Снимки: Личен списък - " Аварийно избавяне Пловдив "